ПОУСАМОТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; поусамотя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Усамотявам се за малко или от време на време. Тоя едничък най-буен и нeхаен към всекиго сред всички човек беше през последните дни се поусамотил и сочеше да набира в себе си буря. А. Страшимиров, Съч. I, 190.